История на училището

Историята на образователното дело в Каблешково е интересна.

В старото село Даутлий / Каблешково/ е имало само турско училище. Веднага след Освобождението на България, турското население се изселва и училището е закрито. През 1880 г. в селото се открива частно мъжко гръцко училище, което се е помещавало в една малка постройка, намираща се в църковния двор.

През 1906/07 година за първи път в селото е открито българско начално училище.

Занятията се провеждат в сградата на старото гръцко училище. Със заповед № 2582 на Инспекцията на Бургаски учебен окръг за главен учител в Даутлийското основно училище е назначен Наум Арнаудов. Започва работа и учителката Тинка Гекова.
Училището е съборено през 1908 година и на негово място още същата година е построена сградата на новото училище, състояща се от 5 класни стаи и една учителска стая.

През учебната 1913/1914 година училището отваря врати на 1 септември.Но прибирането на децата става бавно и трудно, тъй като много от тях работят като ратаи още по време на войната и не могат да напуснат преди уговорения срок – Димитровден. За първо отделение се събират около 110 деца и то се дели на две паралелки. Втората паралелка се слива с ІV отделение.
През м. октомври 1921 г. въз основа на влезлия в сила закон на Народното просвещение, се открива смесена прогимназия с един прогимназиален клас. Внего се записват 23 ученици. Наето е помещение в къщата на Видю Спасов – една стая и една канцелария. За директор е назначена Милица Дойчева.

През учебната 1922/1923 година подлежащите на задължително обучение ученици са 218, от които 122 момчета и 96 момичета. Открива се и ІІ клас на Народната прогимназия. Учители са Надежда Чучуланова и Димитър Шабаклиев и двамата волнонаемни прогимназиални учители.

През учебната 1928/1929 г. Началното училище е в старата сграда, а прогимназията се помещава в черковния дюкян на селския площад, приспособен за класни стаи. Тъй като класните стаи са малко, занятията се провеждат и в събота след обяд.
През м. юни 1928 г. започва строежът на новата училищна сграда, северно от старото училище на отделенията. То се строи почти на стопански начала. Селяните извозват почти всички необходими строителни материали- камъни за основите, тухли, пясък от река Ахелой и др. Изкопават се основите. На 16 юни се прави молебен-водосвет. В своите спомени Иван Димов Попов пише: “ Доста хора се бяха събрали . Попът благослови мероприятието, поръси присъстващите и темелите с осветена вода. Беше положен един голям камък за основа на ъгъла. Иван Дойчев произнесе кратка реч и прочете една бележка, в която се казваше при какви обстоятелства, по кое време, при кое царуване, при кой кмет и с какви средства е построена тази училищна сграда. След това нави бележката, пусна я в еднолитрова бутилка и я запуши с коркова тапа. Бутилката беше сложена върху основния камък и там я вградиха с други камъни. Сега камъкът и бутилката лежат в основите на левия ъгъл на лицевата /южната/ страна на училището.”
През учебната 1928/1929 г. Началното училище е в старата сграда, а прогимназията се помещава в черковния дюкян на селския площад, приспособен за класни стаи. Тъй като класните стаи са малко, занятията се провеждат и в събота след обяд.
През м. ноември 1929 г. се приема новопостроената сграда на Народното основно училище. И двете училища се преместват в него. В началото на 1930 г. за директор е избран Злати Захариев, човек с много добра педагогическа и методическа подготовка. Обичан и много уважаван от ученици и родители.